Разходки до връх Острец и връх Чумерна

Елена

Разходки до връх Острец и връх Чумерна

„Пътнико- казва една стара испанска пословица- пътища няма. Пътищата се правят с ходене.”

Тази поговорка важи напълно за Еленския балкан. В нашия случай пътищата се правят с каране на джипове, мотори и ATV-та. Представяме ви едно от най-красивите и най-приятни за каране офроуд в България.

Ден 1 – с. Илаков рът – вр. Острец: Пристигаме на гости на наши приятели в село Илаков рът на 7 км от град Елена. Оттук всички пътища водят към чудните пътеки и маршрути на Еленския балкан. Разтоварваме набързо машините и се качваме към първата ни цел – връх Острец с височина 740 м. Намира се на около 10 км. от Илаков рът (GPS track-а за този маршрут можете да свалите от страница …). Острец е всъщност някогашен вулкан, отдавна изгаснал. Започваме с по-лесното, защото знаем, че на другия ден ни очаква екопътеката до връх Чумерна.

Излизаме от селото за да се впуснем в поредица от леки склонове и живописни горички. Към нас се присъединява и един младеж от Илаков рът със 2-тактово Сузуки КЛХ 250. Така се сформирахме весела дружина от 4 мотора, всичките чист крос, и едно АТВ. Вече приближаваме връх Острец и баирите стават по-стръмни, а моторите почват да хвърлят камъни. При кално време този ми ти баир може да се превърне в сериозно изпитание за ендуристи и атевеисти. Накрая всички качваме върха и се наслаждаваме на красивите гледки, с които щедро ни дарява Еленския балкан. Човек винаги ще остане очарован от природната красота тук, независимо от сезона.

Връщаме се през няколко гори и сечища, и за „по-кратко”, се отбиваме до Мийковци за „по една кола”, колкото да покараме още малко. Какво да се прави – меракът си е мерак! Вечерта останахме верни на поговорката: „Не става само с офроуд, трябва и да се яде!” и се събрахме подобаващо на печени зайци и офроуд истории.

Ден 2 – с. Мийковци – вр. Чумерна: Събуждаме се, бърза закуска и отново „на конете”. Този път равносметката е група от 4 мотора и един джип. Джипът пое посока на движение през прохода Твърдица-Елена, а ние с моторите – през екопътеката от Мийковци. Среща на хижа „Чумерна”. Екопътеката от с. Мийковци до връх Чумерна е едно много приятно предизвикателство за почитателите на ендурото. До началото на самата екопътека се кара по каменист път тип „ендуро-магистрала”. Оттам започва поредица от стръмни изкачвания, редуващи се с каменисти преходи и гъсти гори. Черешката на тортата е последния баир преди самата хиж

а. Това са почти отвесни 500 метра, които се катерят по пътека, криволичеща между дървета. Не се препоръчва за начинаещи ентусиасти.

Веднъж стигнали до хижата, спираме да поемем глътка балкански въздух и да изчакаме колегите с джипа. Не ни се наложи да ги чакаме дълго и заедно тръгнахме да атакуваме върха. Пътят от хижа Чумерна до връх Чумерна се оказа ка

менист и песъчлив, но лек и приятен. Няма опасни скалисти места или някакви екстрийми. Най-накрая – ст

игнахме колчето 1536 м връх Чумерна и се отдадохме на спиращите дъха гледки. Да си имате едно наум – там горе духа доста и се студено дори и през лятото, така че - вземете си някоя друга дреха.

Връщането надолу мина спокойно. Нямахме сериозни падания и контузии, така че разходката беше изпълнена на 100 % и всички бяха повече от доволни. Разделихме се с мъка с този прекрасен край на България, но все пак с обещанието пак да го посетим. Оттук пътя ни поведе към друго чудно място от Старопланинските балкани, а именно – Троянския балкан и село Лесидрен. Подробности очаквайте с следващия ни брой, където ще ви заведем до Тетевен и Рибарица, ще хапнем по едно шкембе на „Чифлика”, ще извървим „Пътя на слънцето” край село Бабинци и ще се качим на връх Васильов.

Безаварийно каране на всички колеги!